17 mar 2019, 15:13

Внезапно стихотворение

599 4 13

Долетяха ангели внезапно.

Не, не беше сън, не си измислям.

А сърцето углуша от залпа

на незащитената ми истина.

 

И внезапно сред кръвта ми бликна

здържаната болка и тревога.

Трудно е с принудата да свикна.

Как да бъда себе си, за Бога?

 

На въпроса отговор внезапен

в моя дъх недостиг предизвика.

Беше от отвъдното изпратен:

Срещу острие излизай с пика!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво ми е, че ме четете с интерес и, че намирате добри думи за творбите ми, приятели! Радвам се, че имам възможност да споделям с вас написаното от мен и че ме награждавате
    с подкрепящи отзиви! Сърдечно ви благодаря!
  • Хареса ми, Мария! Поздравявам те!
  • Прегръщам те, Марийче! Пика нямам, но виж метла...И се появява внезано...
  • Пиши, Мари, Пиши...удоволствие е всяка твоя творба....!прегръщам те
  • Не се отнася за моята обич към теб, защото цъфналите клонки на чувствата разнасят ухание надалече, нали стига до райското момиче?!
    Ти си поетична наслада, приятелко, благодаря ти!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...