pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
17 mar 2019, 15:13

Внезапно стихотворение

600 4 13

Долетяха ангели внезапно.

Не, не беше сън, не си измислям.

А сърцето углуша от залпа

на незащитената ми истина.

 

И внезапно сред кръвта ми бликна

здържаната болка и тревога.

Трудно е с принудата да свикна.

Как да бъда себе си, за Бога?

 

На въпроса отговор внезапен

в моя дъх недостиг предизвика.

Беше от отвъдното изпратен:

Срещу острие излизай с пика!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Хубаво ми е, че ме четете с интерес и, че намирате добри думи за творбите ми, приятели! Радвам се, че имам възможност да споделям с вас написаното от мен и че ме награждавате
    с подкрепящи отзиви! Сърдечно ви благодаря!
  • dansyto (Данаил Таков)
    dansyto (Данаил Таков)
    Хареса ми, Мария! Поздравявам те!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Прегръщам те, Марийче! Пика нямам, но виж метла...И се появява внезано...
  • RainaVakova
    RainaVakova
    Пиши, Мари, Пиши...удоволствие е всяка твоя творба....!прегръщам те
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Не се отнася за моята обич към теб, защото цъфналите клонки на чувствата разнасят ухание надалече, нали стига до райското момиче?!
    Ти си поетична наслада, приятелко, благодаря ти!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0