Долетяха ангели внезапно.
Не, не беше сън, не си измислям.
А сърцето углуша от залпа
на незащитената ми истина.
И внезапно сред кръвта ми бликна
здържаната болка и тревога.
Трудно е с принудата да свикна.
Как да бъда себе си, за Бога?
На въпроса отговор внезапен
в моя дъх недостиг предизвика.
Беше от отвъдното изпратен:
Срещу острие излизай с пика!
© Мария Панайотова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
