Внезапно стихотворение
Долетяха ангели внезапно.
Не, не беше сън, не си измислям.
А сърцето углуша от залпа
на незащитената ми истина.
И внезапно сред кръвта ми бликна
здържаната болка и тревога.
Трудно е с принудата да свикна.
Как да бъда себе си, за Бога?
На въпроса отговор внезапен
в моя дъх недостиг предизвика.
Беше от отвъдното изпратен:
Срещу острие излизай с пика!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
