Внезапно стихотворение

Поэзия » Философская

602 4 13

Долетяха ангели внезапно.

Не, не беше сън, не си измислям.

А сърцето углуша от залпа

на незащитената ми истина.

И внезапно сред кръвта ми бликна

здържаната болка и тревога.

Трудно е с принудата да свикна.

Как да бъда себе си, за Бога?

На въпроса отговор внезапен

в моя дъх недостиг предизвика.

Беше от отвъдното изпратен:

Срещу острие излизай с пика!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Хубаво ми е, че ме четете с интерес и, че намирате добри думи за творбите ми, приятели! Радвам се, че имам възможност да споделям с вас написаното от мен и че ме награждавате
с подкрепящи отзиви! Сърдечно ви благодаря!

2019-03-18T23:27:52+02:00
dansyto (Данаил Таков)

Хареса ми, Мария! Поздравявам те!

2019-03-18T22:39:16+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Прегръщам те, Марийче! Пика нямам, но виж метла...И се появява внезано...

2019-03-18T18:06:01+02:00
RainaVakova

Пиши, Мари, Пиши...удоволствие е всяка твоя творба....!прегръщам те

2019-03-18T14:54:45+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Не се отнася за моята обич към теб, защото цъфналите клонки на чувствата разнасят ухание надалече, нали стига до райското момиче?!
Ти си поетична наслада, приятелко, благодаря ти!

2019-03-18T14:51:48+02:00