ВНУЦИ

Внуци си има баба добричка,

дор четирима - момци, момичка.

Колко ли песни им е изпяла,

в нощи не лесни над съня бдяла.

Приказки чудни вечер редила,

в уроци трудни на помощ била.

Сега големи те са далече,

техни проблеми не знае вече.

Добро им желае, тъй ги обича,

живот и здраве все им нарича.

Успехи, радост, труд и сполука,

все мисли с жалост що не са тука.

Иска да знае, че са щастливи

и хич нехае за дни мъгливи.