ВНУЦИ
Внуци си има баба добричка,
дор четирима - момци, момичка.
Колко ли песни им е изпяла,
в нощи не лесни над съня бдяла.
Приказки чудни вечер редила,
в уроци трудни на помощ била.
Сега големи те са далече,
техни проблеми не знае вече.
Добро им желае, тъй ги обича,
живот и здраве все им нарича.
Успехи, радост, труд и сполука,
все мисли с жалост що не са тука.
Иска да знае, че са щастливи
и хич нехае за дни мъгливи.
© Анка Келешева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
