ВНУЦИ
Внуци си има баба добричка,
дор четирима - момци, момичка.
Колко ли песни им е изпяла,
в нощи не лесни над съня бдяла.
Приказки чудни вечер редила,
в уроци трудни на помощ била.
Сега големи те са далече,
техни проблеми не знае вече.
Добро им желае, тъй ги обича,
живот и здраве все им нарича.
Успехи, радост, труд и сполука,
все мисли с жалост що не са тука.
Иска да знае, че са щастливи
и хич нехае за дни мъгливи.
© Анка Келешева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
