21 ago 2018, 19:24

Воал

  Poesía » Otra
1.3K 2 0

Воал се спуска между тях.
Прозрачен, който ги покрива.
Те гледат се през него в страх.
Не искат нищо да ги скрива.
И будни са, макар и спящи.
В тъмата нощна до зори,
на клада лумнали, горящи.
Oгън в преспите гори.
Бъдещето ги зове.
Призрачни, невидими, витаят.
В мечтите, под замръзнало море,
в сънищата си играят.
Изгубените в любовта.
Уплашени, незнаещи, страхливи.
Стъписали, смутили и смъртта,
но нищичко от никого не скрили.
Дели ги нещо твърде малко.
Дели ги някаква си бездна.
Да не я прескочат, ще е жалко.
Прескочат ли я, ще изчезнат.
Да минат бездната деляща,
ги един от друг, си е изкуство.
Красавицата да събуди спяща,
може само шесто чувство.
Успеят ли воала да повдигнат,
събудени, ще се разтворят.
Ще се опитват да се стигнат.
Няма даже да говорят.
Ще се докоснат и ще се вплетат.
Сред слънчогледи ще лудуват.
Докато се разтопят.
Във вечността.. 
И затанцуват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...