Aug 21, 2018, 7:24 PM

Воал

  Poetry » Other
1.3K 2 0

Воал се спуска между тях.
Прозрачен, който ги покрива.
Те гледат се през него в страх.
Не искат нищо да ги скрива.
И будни са, макар и спящи.
В тъмата нощна до зори,
на клада лумнали, горящи.
Oгън в преспите гори.
Бъдещето ги зове.
Призрачни, невидими, витаят.
В мечтите, под замръзнало море,
в сънищата си играят.
Изгубените в любовта.
Уплашени, незнаещи, страхливи.
Стъписали, смутили и смъртта,
но нищичко от никого не скрили.
Дели ги нещо твърде малко.
Дели ги някаква си бездна.
Да не я прескочат, ще е жалко.
Прескочат ли я, ще изчезнат.
Да минат бездната деляща,
ги един от друг, си е изкуство.
Красавицата да събуди спяща,
може само шесто чувство.
Успеят ли воала да повдигнат,
събудени, ще се разтворят.
Ще се опитват да се стигнат.
Няма даже да говорят.
Ще се докоснат и ще се вплетат.
Сред слънчогледи ще лудуват.
Докато се разтопят.
Във вечността.. 
И затанцуват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...