Aug 21, 2018, 7:24 PM

Воал

  Poetry » Other
1.3K 2 0

Воал се спуска между тях.
Прозрачен, който ги покрива.
Те гледат се през него в страх.
Не искат нищо да ги скрива.
И будни са, макар и спящи.
В тъмата нощна до зори,
на клада лумнали, горящи.
Oгън в преспите гори.
Бъдещето ги зове.
Призрачни, невидими, витаят.
В мечтите, под замръзнало море,
в сънищата си играят.
Изгубените в любовта.
Уплашени, незнаещи, страхливи.
Стъписали, смутили и смъртта,
но нищичко от никого не скрили.
Дели ги нещо твърде малко.
Дели ги някаква си бездна.
Да не я прескочат, ще е жалко.
Прескочат ли я, ще изчезнат.
Да минат бездната деляща,
ги един от друг, си е изкуство.
Красавицата да събуди спяща,
може само шесто чувство.
Успеят ли воала да повдигнат,
събудени, ще се разтворят.
Ще се опитват да се стигнат.
Няма даже да говорят.
Ще се докоснат и ще се вплетат.
Сред слънчогледи ще лудуват.
Докато се разтопят.
Във вечността.. 
И затанцуват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...