3 dic 2018, 13:02

Воал от самота.

  Poesía
538 0 0

Лежа сама в студеното легло,

след поредна бурна нощ.
След секс и нежност и разкош

сама посрещам сутринта. 

 

Без глас, без нежни думи.

Една самотна тишина, една лъжа 
отровена от суета.

Измамата на любовта. 

 

Плета воал от самота,

изписан с чувство за вина.

Ще го нося, като кръст на гърба

след поредна грешка на нощта.

 

А на сутринта ще стана,

ще се облека и ще се правя на добра.

Смирена и с морал

ще заблуждавам пак света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...