Лежа сама в студеното легло,

след поредна бурна нощ.
След секс и нежност и разкош

сама посрещам сутринта. 

Без глас, без нежни думи.

Една самотна тишина, една лъжа 
отровена от суета.

Измамата на любовта. 

Плета воал от самота,

изписан с чувство за вина.

Ще го нося, като кръст на гърба

след поредна грешка на нощта.

А на сутринта ще стана,

ще се облека и ще се правя на добра.

Смирена и с морал

ще заблуждавам пак света.