Воал от самота.
536
0
0
Лежа сама в студеното легло,
след поредна бурна нощ.
След секс и нежност и разкош
сама посрещам сутринта.
Без глас, без нежни думи.
Една самотна тишина, една лъжа
отровена от суета.
Измамата на любовта.
Плета воал от самота,
изписан с чувство за вина.
Ще го нося, като кръст на гърба
след поредна грешка на нощта.
А на сутринта ще стана,
ще се облека и ще се правя на добра.
Смирена и с морал
ще заблуждавам пак света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поля Николова Всички права запазени
