3 дек. 2018 г., 13:02

Воал от самота.

537 0 0

Лежа сама в студеното легло,

след поредна бурна нощ.
След секс и нежност и разкош

сама посрещам сутринта. 

 

Без глас, без нежни думи.

Една самотна тишина, една лъжа 
отровена от суета.

Измамата на любовта. 

 

Плета воал от самота,

изписан с чувство за вина.

Ще го нося, като кръст на гърба

след поредна грешка на нощта.

 

А на сутринта ще стана,

ще се облека и ще се правя на добра.

Смирена и с морал

ще заблуждавам пак света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...