3 дек. 2018 г., 13:02

Воал от самота.

539 0 0

Лежа сама в студеното легло,

след поредна бурна нощ.
След секс и нежност и разкош

сама посрещам сутринта. 

 

Без глас, без нежни думи.

Една самотна тишина, една лъжа 
отровена от суета.

Измамата на любовта. 

 

Плета воал от самота,

изписан с чувство за вина.

Ще го нося, като кръст на гърба

след поредна грешка на нощта.

 

А на сутринта ще стана,

ще се облека и ще се правя на добра.

Смирена и с морал

ще заблуждавам пак света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....