3 дек. 2018 г., 13:02

Воал от самота.

541 0 0

Лежа сама в студеното легло,

след поредна бурна нощ.
След секс и нежност и разкош

сама посрещам сутринта. 

 

Без глас, без нежни думи.

Една самотна тишина, една лъжа 
отровена от суета.

Измамата на любовта. 

 

Плета воал от самота,

изписан с чувство за вина.

Ще го нося, като кръст на гърба

след поредна грешка на нощта.

 

А на сутринта ще стана,

ще се облека и ще се правя на добра.

Смирена и с морал

ще заблуждавам пак света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Поля Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...