16 abr 2019, 8:26

Воаяж

  Poesía » Otra
510 0 0

Хей, омбрè, накъде си поел? 
Стара гара изпива лъчите... 
Ти завари ли вкупом лъжите 
под гърдите на тъмен тунел? 

 

За трофей ли преплува морето? 
Тъй високи и силни, вълните 
ще разбият в скалите и дните, 
за да скрият срама на сърцето. 

 

Не забравяй къде си живял! 
Кръв и плът са заченати там... 
Ти създавал си спомени, знам, 
но величествен път си избрал... 

 

Хей, омбрè, не поглеждай назад! 
Много малко остава до края... 
Ще достигнеш предела потаен... 
Този град ти изглежда познат?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...