Хей, омбрè, накъде си поел?
Стара гара изпива лъчите...
Ти завари ли вкупом лъжите
под гърдите на тъмен тунел?
За трофей ли преплува морето?
Тъй високи и силни, вълните
ще разбият в скалите и дните,
за да скрият срама на сърцето.
Не забравяй къде си живял!
Кръв и плът са заченати там...
Ти създавал си спомени, знам,
но величествен път си избрал...
Хей, омбрè, не поглеждай назад!
Много малко остава до края...
Ще достигнеш предела потаен...
Този град ти изглежда познат?
© Димитър Драганов Всички права запазени