Хей, омбрè, накъде си поел?
Стара гара изпива лъчите...
Ти завари ли вкупом лъжите
под гърдите на тъмен тунел?
За трофей ли преплува морето?
Тъй високи и силни, вълните
ще разбият в скалите и дните,
за да скрият срама на сърцето.
Не забравяй къде си живял!
Кръв и плът са заченати там...
Ти създавал си спомени, знам,
но величествен път си избрал... ...