8 ago 2010, 19:57

Вода 

  Poesía » Otra
833 0 13

Тя е вода. Струи като живота,

клетките ù помнят сътворението.

Прегърнала вселенската му болка -

тя е Жената. Вечното спасение.

 

А той живее в сянката на дъжд,

прелял сърце в душата на реката.

По бързеите, с устрема на мъж,

е обладавал древната ù памет,

 

откакто обитава  вечността

ранимото ни време на земята.

И двамата съзнават, че така

от себе си взаимно се спасяват.

 

Но заедно приличат  на сълза,

напираща в окото на създателя.

Отрони ли се -  тя е пак вода,

той - болката по спомена за цялото.

 

 

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??