Вода
Тя е вода. Струи като живота,
клетките ù помнят сътворението.
Прегърнала вселенската му болка -
тя е Жената. Вечното спасение.
А той живее в сянката на дъжд,
прелял сърце в душата на реката.
По бързеите, с устрема на мъж,
е обладавал древната ù памет,
откакто обитава вечността
ранимото ни време на земята.
И двамата съзнават, че така
от себе си взаимно се спасяват.
Но заедно приличат на сълза,
напираща в окото на създателя.
Отрони ли се - тя е пак вода,
той - болката по спомена за цялото.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бистра Малинова Все права защищены
