Тя е вода. Струи като живота,
клетките ù помнят сътворението.
Прегърнала вселенската му болка -
тя е Жената. Вечното спасение.
А той живее в сянката на дъжд,
прелял сърце в душата на реката.
По бързеите, с устрема на мъж,
е обладавал древната ù памет,
откакто обитава вечността
ранимото ни време на земята.
И двамата съзнават, че така
от себе си взаимно се спасяват. ...