Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
Aug 8, 2010, 7:57 PM

Вода 

  Poetry » Other
805 0 13

Тя е вода. Струи като живота,

клетките ù помнят сътворението.

Прегърнала вселенската му болка -

тя е Жената. Вечното спасение.

 

А той живее в сянката на дъжд,

прелял сърце в душата на реката.

По бързеите, с устрема на мъж,

е обладавал древната ù памет,

 

откакто обитава  вечността

ранимото ни време на земята.

И двамата съзнават, че така

от себе си взаимно се спасяват.

 

Но заедно приличат  на сълза,

напираща в окото на създателя.

Отрони ли се -  тя е пак вода,

той - болката по спомена за цялото.

 

 

© Бистра Малинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??