Вода
Със спомен за гора,
в студа, разпалвам
своята камина.
Кипи в душата ми вода -
изплаках я,
преди да си замина.
От нея, и от теб,
избягах преди сто лета,
или пък пролети
(не помня вече).
Дете бях. Исках.
Някакси да израста.
Без корен.
Като птица.
Като слънце.
И като човече.
Препусках.
Закъснявах,
но присъствах
в което поделих
на две и две.
Усещам
топлите ти пръсти.
Води!
Държим се за ръце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
