Със спомен за гора,
в студа, разпалвам
своята камина.
Кипи в душата ми вода -
изплаках я,
преди да си замина.
От нея, и от теб,
избягах преди сто лета,
или пък пролети
(не помня вече).
Дете бях. Исках.
Някакси да израста.
Без корен.
Като птица.
Като слънце.
И като човече.
Препусках.
Закъснявах,
но присъствах
в което поделих
на две и две.
Усещам
топлите ти пръсти.
Води!
Държим се за ръце.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
