28 июн. 2023 г., 19:19

Вода 

  Поэзия » Другая
859 1 2

Със спомен за гора,

в студа, разпалвам

своята камина.

Кипи в душата ми вода -

изплаках я,

преди да си замина.

От нея, и от теб,

избягах преди сто лета,

или пък пролети

(не помня вече).

Дете бях. Исках.

Някакси да израста.

Без корен.

Като птица.

Като слънце.

И като човече.

Препусках.

Закъснявах,

но присъствах

в което поделих

на две и две.

Усещам

топлите ти пръсти.

Води!

Държим се за ръце.

 

 

 

 

 

 

 

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??