8 mar 2023, 19:35

Вода и огън 

  Poesía » Otra
440 4 6

Тя слънце е и вятър, и мъгла,
и искрена, и странна, многолица
Сто дявола на връхче на игла,
прегърнала детето си светица.

 

За нея и любим си, и не си,
светкавица е и светулка зиме,
заровил пръсти в нейните коси,
забравяш и рожденото си име.

 

Тя - боса нестинарка в мъжки  свят,
в душата ти нощува непозвана.
Гневи ли се – моретата горят,
обича ли – мехлем е благ на рана.

 

Обичайте се! Любовта е храм,
един на друг обрекъл ви е Богът,
тъй си върви от Ева и Адам...
Вода и огън... А сами не могат.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??