Mar 8, 2023, 7:35 PM

Вода и огън 

  Poetry » Other
439 4 6

Тя слънце е и вятър, и мъгла,
и искрена, и странна, многолица
Сто дявола на връхче на игла,
прегърнала детето си светица.

 

За нея и любим си, и не си,
светкавица е и светулка зиме,
заровил пръсти в нейните коси,
забравяш и рожденото си име.

 

Тя - боса нестинарка в мъжки  свят,
в душата ти нощува непозвана.
Гневи ли се – моретата горят,
обича ли – мехлем е благ на рана.

 

Обичайте се! Любовта е храм,
един на друг обрекъл ви е Богът,
тъй си върви от Ева и Адам...
Вода и огън... А сами не могат.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??