Вода и огън
Тя слънце е и вятър, и мъгла,
и искрена, и странна, многолица
Сто дявола на връхче на игла,
прегърнала детето си светица.
За нея и любим си, и не си,
светкавица е и светулка зиме,
заровил пръсти в нейните коси,
забравяш и рожденото си име.
Тя - боса нестинарка в мъжки свят,
в душата ти нощува непозвана.
Гневи ли се – моретата горят,
обича ли – мехлем е благ на рана.
Обичайте се! Любовта е храм,
един на друг обрекъл ви е Богът,
тъй си върви от Ева и Адам...
Вода и огън... А сами не могат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
