monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
28 jul 2011, 22:15

Водачът 

  Poesía » Otra
589 0 4

Той стъпваше тежко, в калта.

Понапълнял  с  годините.

Бозайник хоботен.

Потомък на мамути и мастодонти.

 

За него Африка беше  родна стряха.

Упоен от красотата  ù,

живееше със стадото в хармония.

Излъчваше мъдрост и интелект.

 

Казваха, че помнел много.

А защо не?

Каква друга му беше работата,

освен да си тренира мозъка.

 

Самоусъвършенствуваше се, четеше.

Не гледаше телевизия.

Не ходеше по купони.

Беше отдаден на семейството.

 

Един ден жена му го смъмри:

„Защо заглеждаш съседката, скъпи?”

„Не е вярно, аз просто ù помогнах, за покупките, Миличка.

Тя е жена  на най-добрия ми приятел.”

 

Жена му се усмихна и го погали с хобота си нежно.

Навън изгряваше луната.

Прегърнаха се и заспаха блажено.

Някъде в далечината се чуваше лъвски рев.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??