Водачът
Той стъпваше тежко, в калта.
Понапълнял с годините.
Бозайник хоботен.
Потомък на мамути и мастодонти.
За него Африка беше родна стряха.
Упоен от красотата ù,
живееше със стадото в хармония.
Излъчваше мъдрост и интелект.
Казваха, че помнел много.
А защо не?
Каква друга му беше работата,
освен да си тренира мозъка.
Самоусъвършенствуваше се, четеше.
Не гледаше телевизия.
Не ходеше по купони.
Беше отдаден на семейството.
Един ден жена му го смъмри:
„Защо заглеждаш съседката, скъпи?”
„Не е вярно, аз просто ù помогнах, за покупките, Миличка.
Тя е жена на най-добрия ми приятел.”
Жена му се усмихна и го погали с хобота си нежно.
Навън изгряваше луната.
Прегърнаха се и заспаха блажено.
Някъде в далечината се чуваше лъвски рев.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
