От тук нататък няма верен път,
а две пътеки със различен изход -
едната - двама да се окрилят;
А другата да извървим самички.
И редно е. Това е вододел,
на който трябва да направим избор.
Ще тръгнем, ясно е. Но накъде?
А времето за избора е близко.
Усещам първи капки от дъжда
на есента, която ни настига.
Ръцете си държим, и любовта;
но вече знаем - само тя не стига.
Оттук нататък няма верен път,
а две пътеки със различен изход.
Тук трябва избор - с плът, душа и кръв.
И времето на избора е близко.
© Любимата Todos los derechos reservados