7.09.2024 г., 16:19  

Вододел

731 4 4

От тук нататък няма верен път,

а две пътеки със различен изход -

едната - двама да се окрилят;

А другата да извървим самички.

 

И редно е. Това е вододел,

на който трябва да направим избор.

Ще тръгнем, ясно е. Но накъде?

А времето за избора е близко.

 

Усещам първи капки от дъжда

на есента, която ни настига.

 

Ръцете си държим, и любовта;

но вече знаем - само тя не стига.

 

Оттук нататък няма верен път,

а две пътеки със различен изход.

Тук трябва избор - с плът, душа и кръв.

 

И времето на избора е близко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...