Sep 7, 2024, 4:19 PM  

Вододел

  Poetry » Other
743 4 4

От тук нататък няма верен път,

а две пътеки със различен изход -

едната - двама да се окрилят;

А другата да извървим самички.

 

И редно е. Това е вододел,

на който трябва да направим избор.

Ще тръгнем, ясно е. Но накъде?

А времето за избора е близко.

 

Усещам първи капки от дъжда

на есента, която ни настига.

 

Ръцете си държим, и любовта;

но вече знаем - само тя не стига.

 

Оттук нататък няма верен път,

а две пътеки със различен изход.

Тук трябва избор - с плът, душа и кръв.

 

И времето на избора е близко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...