Sep 7, 2024, 4:19 PM  

Вододел

  Poetry » Other
737 4 4

От тук нататък няма верен път,

а две пътеки със различен изход -

едната - двама да се окрилят;

А другата да извървим самички.

 

И редно е. Това е вододел,

на който трябва да направим избор.

Ще тръгнем, ясно е. Но накъде?

А времето за избора е близко.

 

Усещам първи капки от дъжда

на есента, която ни настига.

 

Ръцете си държим, и любовта;

но вече знаем - само тя не стига.

 

Оттук нататък няма верен път,

а две пътеки със различен изход.

Тук трябва избор - с плът, душа и кръв.

 

И времето на избора е близко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...