Sep 7, 2024, 4:19 PM  

Вододел

  Poetry » Other
741 4 4

От тук нататък няма верен път,

а две пътеки със различен изход -

едната - двама да се окрилят;

А другата да извървим самички.

 

И редно е. Това е вододел,

на който трябва да направим избор.

Ще тръгнем, ясно е. Но накъде?

А времето за избора е близко.

 

Усещам първи капки от дъжда

на есента, която ни настига.

 

Ръцете си държим, и любовта;

но вече знаем - само тя не стига.

 

Оттук нататък няма верен път,

а две пътеки със различен изход.

Тук трябва избор - с плът, душа и кръв.

 

И времето на избора е близко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любимата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...