14 abr 2010, 22:04

Водопад

1.3K 0 5

Шуми водопадът!

Изсипва се – страшен...

гърмяща,

студена

вода!

Достигнах до него,

задъхан

и прашен,

през тъмната

глуха гора...

Вървях ден и нощ

да стигна

водите,

които се леят безспир

надолу,

надолу...

разбили скалите

и падащи

в мътния вир!

 

Какво ме влечеше

към тази стихия?

Как исках

да махна с крила

високо,

високо над нея...

не крия –

това беше мойта мечта!

Но ето, че стигнах

и вгледах се плахо

в дълбоката бездна

под мен!

Там –

вреше,

кипеше,

клокочеше...

сякаш се стапяше

всичко

под мен!

И бързаше с устрем

сред каменни маси,

в пенливи и гневни вълни...

 

Почувствах се силен!

Усетих

кръвта си

в сърцето горещо

да ври!

И вместо

нагоре

самотен да литна,

поисках

напред да летя – с водите,

които се бореха

вихром,

огласяйки с тътен

света!

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Мариане! Рових се из твоите стихотворения, търсих си едни любимо мое стихотворение, за планински поток. Не го намерих, но и това е хубаво! Поздравления!
  • Прекрасна картина!
    и ритъм, стори ми се...водопаден
  • Добре си го нарисувал с думи този водопад!
    Прекрасна картина!
  • Прекрасен стих, Мариане!
    И аз бях там при този водопад!
    Поздрави!
  • Поздрав, Мариане!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...