Водопад
Шуми водопадът!
Изсипва се – страшен...
гърмяща,
студена
вода!
Достигнах до него,
задъхан
и прашен,
през тъмната
глуха гора...
Вървях ден и нощ
да стигна
водите,
които се леят безспир
надолу,
надолу...
разбили скалите
и падащи
в мътния вир!
Какво ме влечеше
към тази стихия?
Как исках
да махна с крила
високо,
високо над нея...
не крия –
това беше мойта мечта!
Но ето, че стигнах
и вгледах се плахо
в дълбоката бездна
под мен!
Там –
вреше,
кипеше,
клокочеше...
сякаш се стапяше
всичко
под мен!
И бързаше с устрем
сред каменни маси,
в пенливи и гневни вълни...
Почувствах се силен!
Усетих
кръвта си
в сърцето горещо
да ври!
И вместо
нагоре
самотен да литна,
поисках
напред да летя – с водите,
които се бореха
вихром,
огласяйки с тътен
света!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
