mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
965 1469
14.04.2010 г., 22:04 ч.

Водопад 

  Поезия » Пейзажна
1082 0 5

Шуми водопадът!

Изсипва се – страшен...

гърмяща,

студена

вода!

Достигнах до него,

задъхан

и прашен,

през тъмната

глуха гора...

Вървях ден и нощ

да стигна

водите,

които се леят безспир

надолу,

надолу...

разбили скалите

и падащи

в мътния вир!

 

Какво ме влечеше

към тази стихия?

Как исках

да махна с крила

високо,

високо над нея...

не крия –

това беше мойта мечта!

Но ето, че стигнах

и вгледах се плахо

в дълбоката бездна

под мен!

Там –

вреше,

кипеше,

клокочеше...

сякаш се стапяше

всичко

под мен!

И бързаше с устрем

сред каменни маси,

в пенливи и гневни вълни...

 

Почувствах се силен!

Усетих

кръвта си

в сърцето горещо

да ври!

И вместо

нагоре

самотен да литна,

поисках

напред да летя – с водите,

които се бореха

вихром,

огласяйки с тътен

света!

 

 

 

 

 

 

 

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Мариане! Рових се из твоите стихотворения, търсих си едни любимо мое стихотворение, за планински поток. Не го намерих, но и това е хубаво! Поздравления!
  • Прекрасна картина!
    и ритъм, стори ми се...водопаден
  • Добре си го нарисувал с думи този водопад!
    Прекрасна картина!
  • Прекрасен стих, Мариане!
    И аз бях там при този водопад!
    Поздрави!
  • Поздрав, Мариане!
Предложения
: ??:??