22 feb 2018, 22:23

Водопадени мисли

  Poesía » Otra
680 1 10

Необятна е нашата Вселена...

Събрала е в шепите си толкова много любов!

И мислено пътувам из звездни галактики...

За да преоткрия отново своя приказен свят!

Звездно семенце, дошло от всемира...

Аз, родих се на тази прекрасна планета

за да премина с любов и надежда,

през житейските уроци на живота...!

Тогава не покорни водопадени мисли

се спускат и сълзите напират...

Затова така ми се иска - лъжа, горест и измама

да ги заключа с девет тежки катинара!

А, окови те от моята душа ще ги разчупя

единствено с любовта... звездно семенце

дошло от толкова далече... Затова улавям

онзи миг, когато всичките ми сетива

се тайничко отключват... Тогава така

ми се иска света да прегърна със обич!

И с нежност да бъдат изпълнени дните!

Така ми се иска да забравим - завинаги злото!

Ето виждаш ли!Как светът ни очаква!

И как скрил е в пазвите  си - обич, светлина и надежда!

 

Катя

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съни и Fairy,благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
  • Страхотен финал, нека да бъде! Адмирации за хубавия стих!
  • Тези твои „водопадени мисли” много
    ми допадат, Катя! Доброта и светлина има в теб и ти
    си изпълнена със силното желаниеда ги дадеш на света,
    в който живеем. Поздравявам те от сърце и те прегръщам! 🌸
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
  • Прекрасно е, Кате! Поздравления и от мен!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...