22 февр. 2018 г., 22:23

Водопадени мисли

683 1 10

Необятна е нашата Вселена...

Събрала е в шепите си толкова много любов!

И мислено пътувам из звездни галактики...

За да преоткрия отново своя приказен свят!

Звездно семенце, дошло от всемира...

Аз, родих се на тази прекрасна планета

за да премина с любов и надежда,

през житейските уроци на живота...!

Тогава не покорни водопадени мисли

се спускат и сълзите напират...

Затова така ми се иска - лъжа, горест и измама

да ги заключа с девет тежки катинара!

А, окови те от моята душа ще ги разчупя

единствено с любовта... звездно семенце

дошло от толкова далече... Затова улавям

онзи миг, когато всичките ми сетива

се тайничко отключват... Тогава така

ми се иска света да прегърна със обич!

И с нежност да бъдат изпълнени дните!

Така ми се иска да забравим - завинаги злото!

Ето виждаш ли!Как светът ни очаква!

И как скрил е в пазвите  си - обич, светлина и надежда!

 

Катя

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Съни и Fairy,благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
  • Страхотен финал, нека да бъде! Адмирации за хубавия стих!
  • Тези твои „водопадени мисли” много
    ми допадат, Катя! Доброта и светлина има в теб и ти
    си изпълнена със силното желаниеда ги дадеш на света,
    в който живеем. Поздравявам те от сърце и те прегръщам! 🌸
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
  • Прекрасно е, Кате! Поздравления и от мен!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...