22.02.2018 г., 22:23

Водопадени мисли

676 1 10

Необятна е нашата Вселена...

Събрала е в шепите си толкова много любов!

И мислено пътувам из звездни галактики...

За да преоткрия отново своя приказен свят!

Звездно семенце, дошло от всемира...

Аз, родих се на тази прекрасна планета

за да премина с любов и надежда,

през житейските уроци на живота...!

Тогава не покорни водопадени мисли

се спускат и сълзите напират...

Затова така ми се иска - лъжа, горест и измама

да ги заключа с девет тежки катинара!

А, окови те от моята душа ще ги разчупя

единствено с любовта... звездно семенце

дошло от толкова далече... Затова улавям

онзи миг, когато всичките ми сетива

се тайничко отключват... Тогава така

ми се иска света да прегърна със обич!

И с нежност да бъдат изпълнени дните!

Така ми се иска да забравим - завинаги злото!

Ето виждаш ли!Как светът ни очаква!

И как скрил е в пазвите  си - обич, светлина и надежда!

 

Катя

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съни и Fairy,благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
  • Страхотен финал, нека да бъде! Адмирации за хубавия стих!
  • Тези твои „водопадени мисли” много
    ми допадат, Катя! Доброта и светлина има в теб и ти
    си изпълнена със силното желаниеда ги дадеш на света,
    в който живеем. Поздравявам те от сърце и те прегръщам! 🌸
  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
  • Прекрасно е, Кате! Поздравления и от мен!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...