2 jun 2009, 23:07

Водопадно

  Poesía » Civil
710 0 5

Дръзка

и неочаквана.

Огнена или мразна.

С дъх на лютиче

и мащерка.

Слънчева.

Никога - празна.

Пръскам се -

възнак просната -

в синята вис -

звездопадна.

Мия в тревата -

росната -

раните.

Безотрадни.

Мислите ми -

наточени.

Бляскат -

откос картечен.

Опнати непорочно -

в порив неистов,

извечен,

зреят у мен ветровете.

Ласкави.

Водопадни.

Стъпките ми са леки.

Чувствата -

щуравожадни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубави образи!
  • Благодаря, Ира! Поздрави и от мен!
    Благодаря и на теб, Нели! Абсолютно си права. Стъписването беше мое, не че не мога да определя какъв тип поезия е. Беше първата ми публикация в сайта, а и не мога да се похваля с особени компютърни умения...
  • Аз по-скоро бих го сложила в "друга" или по-добре без подраздел. Гражданска е поезията, която описва социални теми или злободневни събития. Но това няма чак толкова голямо значение. Важното е, че стихотворението е хубаво, чисто женска поезия, която описва Жената - непорочна и грешна, дръзка и щура, с една дума - слънчева. Приветствам!
  • Благодаря! И за оценката, и за посрещането! А...защо в гражданска поезия...и аз не знам!Ти как би го определила?
  • Много е хубаво! Добре дошла! Но защо в "гражданска поезия"?

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...