2 jun 2009, 23:07

Водопадно

  Poesía » Civil
706 0 5

Дръзка

и неочаквана.

Огнена или мразна.

С дъх на лютиче

и мащерка.

Слънчева.

Никога - празна.

Пръскам се -

възнак просната -

в синята вис -

звездопадна.

Мия в тревата -

росната -

раните.

Безотрадни.

Мислите ми -

наточени.

Бляскат -

откос картечен.

Опнати непорочно -

в порив неистов,

извечен,

зреят у мен ветровете.

Ласкави.

Водопадни.

Стъпките ми са леки.

Чувствата -

щуравожадни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубави образи!
  • Благодаря, Ира! Поздрави и от мен!
    Благодаря и на теб, Нели! Абсолютно си права. Стъписването беше мое, не че не мога да определя какъв тип поезия е. Беше първата ми публикация в сайта, а и не мога да се похваля с особени компютърни умения...
  • Аз по-скоро бих го сложила в "друга" или по-добре без подраздел. Гражданска е поезията, която описва социални теми или злободневни събития. Но това няма чак толкова голямо значение. Важното е, че стихотворението е хубаво, чисто женска поезия, която описва Жената - непорочна и грешна, дръзка и щура, с една дума - слънчева. Приветствам!
  • Благодаря! И за оценката, и за посрещането! А...защо в гражданска поезия...и аз не знам!Ти как би го определила?
  • Много е хубаво! Добре дошла! Но защо в "гражданска поезия"?

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...