Jun 2, 2009, 11:07 PM

Водопадно

  Poetry » Civic
708 0 5

Дръзка

и неочаквана.

Огнена или мразна.

С дъх на лютиче

и мащерка.

Слънчева.

Никога - празна.

Пръскам се -

възнак просната -

в синята вис -

звездопадна.

Мия в тревата -

росната -

раните.

Безотрадни.

Мислите ми -

наточени.

Бляскат -

откос картечен.

Опнати непорочно -

в порив неистов,

извечен,

зреят у мен ветровете.

Ласкави.

Водопадни.

Стъпките ми са леки.

Чувствата -

щуравожадни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубави образи!
  • Благодаря, Ира! Поздрави и от мен!
    Благодаря и на теб, Нели! Абсолютно си права. Стъписването беше мое, не че не мога да определя какъв тип поезия е. Беше първата ми публикация в сайта, а и не мога да се похваля с особени компютърни умения...
  • Аз по-скоро бих го сложила в "друга" или по-добре без подраздел. Гражданска е поезията, която описва социални теми или злободневни събития. Но това няма чак толкова голямо значение. Важното е, че стихотворението е хубаво, чисто женска поезия, която описва Жената - непорочна и грешна, дръзка и щура, с една дума - слънчева. Приветствам!
  • Благодаря! И за оценката, и за посрещането! А...защо в гражданска поезия...и аз не знам!Ти как би го определила?
  • Много е хубаво! Добре дошла! Но защо в "гражданска поезия"?

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...