2.06.2009 г., 23:07

Водопадно

707 0 5

Дръзка

и неочаквана.

Огнена или мразна.

С дъх на лютиче

и мащерка.

Слънчева.

Никога - празна.

Пръскам се -

възнак просната -

в синята вис -

звездопадна.

Мия в тревата -

росната -

раните.

Безотрадни.

Мислите ми -

наточени.

Бляскат -

откос картечен.

Опнати непорочно -

в порив неистов,

извечен,

зреят у мен ветровете.

Ласкави.

Водопадни.

Стъпките ми са леки.

Чувствата -

щуравожадни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубави образи!
  • Благодаря, Ира! Поздрави и от мен!
    Благодаря и на теб, Нели! Абсолютно си права. Стъписването беше мое, не че не мога да определя какъв тип поезия е. Беше първата ми публикация в сайта, а и не мога да се похваля с особени компютърни умения...
  • Аз по-скоро бих го сложила в "друга" или по-добре без подраздел. Гражданска е поезията, която описва социални теми или злободневни събития. Но това няма чак толкова голямо значение. Важното е, че стихотворението е хубаво, чисто женска поезия, която описва Жената - непорочна и грешна, дръзка и щура, с една дума - слънчева. Приветствам!
  • Благодаря! И за оценката, и за посрещането! А...защо в гражданска поезия...и аз не знам!Ти как би го определила?
  • Много е хубаво! Добре дошла! Но защо в "гражданска поезия"?

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...