2.06.2009 г., 23:07

Водопадно

709 0 5

Дръзка

и неочаквана.

Огнена или мразна.

С дъх на лютиче

и мащерка.

Слънчева.

Никога - празна.

Пръскам се -

възнак просната -

в синята вис -

звездопадна.

Мия в тревата -

росната -

раните.

Безотрадни.

Мислите ми -

наточени.

Бляскат -

откос картечен.

Опнати непорочно -

в порив неистов,

извечен,

зреят у мен ветровете.

Ласкави.

Водопадни.

Стъпките ми са леки.

Чувствата -

щуравожадни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубави образи!
  • Благодаря, Ира! Поздрави и от мен!
    Благодаря и на теб, Нели! Абсолютно си права. Стъписването беше мое, не че не мога да определя какъв тип поезия е. Беше първата ми публикация в сайта, а и не мога да се похваля с особени компютърни умения...
  • Аз по-скоро бих го сложила в "друга" или по-добре без подраздел. Гражданска е поезията, която описва социални теми или злободневни събития. Но това няма чак толкова голямо значение. Важното е, че стихотворението е хубаво, чисто женска поезия, която описва Жената - непорочна и грешна, дръзка и щура, с една дума - слънчева. Приветствам!
  • Благодаря! И за оценката, и за посрещането! А...защо в гражданска поезия...и аз не знам!Ти как би го определила?
  • Много е хубаво! Добре дошла! Но защо в "гражданска поезия"?

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...