17 jun 2008, 16:35

Водовъртеж

  Poesía
829 0 5
* * *
Дойдох на Земята
като искрица от
буйния огън на Живота
Горях от чувства...
Изгарях от омраза...
Крещях от болка...
Топях се от тревога...

Съсипвах се от грешки
и падах
(после пак ставах)...
На всяка надсмешка отвръщах...
Бях сурова и пряма!

Бях безпощадна
към лъжи и измами...
Сражавах се храбро
за своята гордост...
Ненавиждах страхливите...
Злите - с думи жигoсвах...
.........................................
Обичах, проклинах, изгарях на клада...

Живота на един дъх
бях готова да мина...
(тогава бях на двайсет години)
.........................................
Сега се питам: Как съм оцеляла?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Никилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...