17.06.2008 г., 16:35

Водовъртеж

828 0 5
* * *
Дойдох на Земята
като искрица от
буйния огън на Живота
Горях от чувства...
Изгарях от омраза...
Крещях от болка...
Топях се от тревога...

Съсипвах се от грешки
и падах
(после пак ставах)...
На всяка надсмешка отвръщах...
Бях сурова и пряма!

Бях безпощадна
към лъжи и измами...
Сражавах се храбро
за своята гордост...
Ненавиждах страхливите...
Злите - с думи жигoсвах...
.........................................
Обичах, проклинах, изгарях на клада...

Живота на един дъх
бях готова да мина...
(тогава бях на двайсет години)
.........................................
Сега се питам: Как съм оцеляла?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Никилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...