hrisi_karol (Христина Никилова) hrisi_karol (Христина Никилова)
27
Jun 17, 2008, 4:35 PM

Водовъртеж

  Poetry
827 0 5
* * *
Дойдох на Земята
като искрица от
буйния огън на Живота
Горях от чувства...
Изгарях от омраза...
Крещях от болка...
Топях се от тревога...

Съсипвах се от грешки
и падах
(после пак ставах)...
На всяка надсмешка отвръщах...
Бях сурова и пряма!

Бях безпощадна
към лъжи и измами...
Сражавах се храбро
за своята гордост...
Ненавиждах страхливите...
Злите - с думи жигoсвах...
.........................................
Обичах, проклинах, изгарях на клада...

Живота на един дъх
бях готова да мина...
(тогава бях на двайсет години)
.........................................
Сега се питам: Как съм оцеляла?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Никилова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0