17 июн. 2008 г., 16:35

Водовъртеж

830 0 5
* * *
Дойдох на Земята
като искрица от
буйния огън на Живота
Горях от чувства...
Изгарях от омраза...
Крещях от болка...
Топях се от тревога...

Съсипвах се от грешки
и падах
(после пак ставах)...
На всяка надсмешка отвръщах...
Бях сурова и пряма!

Бях безпощадна
към лъжи и измами...
Сражавах се храбро
за своята гордост...
Ненавиждах страхливите...
Злите - с думи жигoсвах...
.........................................
Обичах, проклинах, изгарях на клада...

Живота на един дъх
бях готова да мина...
(тогава бях на двайсет години)
.........................................
Сега се питам: Как съм оцеляла?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Никилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...