mitoray (Мирослав Райчев) mitoray (Мирослав Райчев)
2 5
3 ene 2014, 19:14  

Водовъртеж

1.4K 0 9

 

  на И.

" Любов" ли да го нарека 

или пък  "сляпа похот”-

  внезапно придошла река, 

    отнесе ме със грохот.

 

Събори ме и ме влече навътре

 към някакъв водовъртеж

от образи и сцени мътни,

бълбукащи  във  луд кипеж .

 

Да викам или да потъвам бавно,

 над себе си загубил власт,

напуснал ежедневието равно,

превърнало ме в съхнещ храст.                                                                                                     

 

Изхвърлен някъде,полуудавен,

едва дишащ, но още жив,

защо  просто не бъда оставен

да вярвам, че съм щастлив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Райчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Важното е да си щастлив! Харесах!
  • ЧАР (Чавдар Кунчев)
    ЧАР (Чавдар Кунчев)
    Най-добре тук да се изкажат колежките... и... не бързай, заради нeщо "напиращо отвътре" Миро, това няма да им хареса...
  • mitoray (Мирослав Райчев)
    mitoray (Мирослав Райчев)
    Благодаря на всички за насърчителното посрещане!Желая ви година на вдъхновение и то не една...!Съгласен съм ,че краят тромавее,просто бързах да облека напиращото отвътре с думи.А и опитът ми в тая област е все още нищожен.Но се чувствам окуражен да продължа...
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Не си мисли,че си-бъди щастлив!За много години!
  • Avis (Павлина Соколова)
    Avis (Павлина Соколова)
    Ако това се води "еротична" поезия, значи ще взема да я захаресвам и нея! Добре дошъл, ще те четем!

    П.П.- За краят... Да, губи се ритъма, може да го пипнеш леко.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0