mitoray (Мирослав Райчев) mitoray (Мирослав Райчев)
2 5
3 ene 2014, 19:14  

Водовъртеж

1.4K 0 9

 

  на И.

" Любов" ли да го нарека 

или пък  "сляпа похот”-

  внезапно придошла река, 

    отнесе ме със грохот.

 

Събори ме и ме влече навътре

 към някакъв водовъртеж

от образи и сцени мътни,

бълбукащи  във  луд кипеж .

 

Да викам или да потъвам бавно,

 над себе си загубил власт,

напуснал ежедневието равно,

превърнало ме в съхнещ храст.                                                                                                     

 

Изхвърлен някъде,полуудавен,

едва дишащ, но още жив,

защо  просто не бъда оставен

да вярвам, че съм щастлив!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Райчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Важното е да си щастлив! Харесах!
  • ЧАР (Чавдар Кунчев)
    ЧАР (Чавдар Кунчев)
    Най-добре тук да се изкажат колежките... и... не бързай, заради нeщо "напиращо отвътре" Миро, това няма да им хареса...
  • mitoray (Мирослав Райчев)
    mitoray (Мирослав Райчев)
    Благодаря на всички за насърчителното посрещане!Желая ви година на вдъхновение и то не една...!Съгласен съм ,че краят тромавее,просто бързах да облека напиращото отвътре с думи.А и опитът ми в тая област е все още нищожен.Но се чувствам окуражен да продължа...
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Не си мисли,че си-бъди щастлив!За много години!
  • Avis (Павлина Соколова)
    Avis (Павлина Соколова)
    Ако това се води "еротична" поезия, значи ще взема да я захаресвам и нея! Добре дошъл, ще те четем!

    П.П.- За краят... Да, губи се ритъма, може да го пипнеш леко.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0