Водовъртеж
на И.
" Любов" ли да го нарека
или пък "сляпа похот”-
внезапно придошла река,
отнесе ме със грохот.
Събори ме и ме влече навътре
към някакъв водовъртеж
от образи и сцени мътни,
бълбукащи във луд кипеж .
Да викам или да потъвам бавно,
над себе си загубил власт,
напуснал ежедневието равно,
превърнало ме в съхнещ храст.
Изхвърлен някъде,полуудавен,
едва дишащ, но още жив,
защо просто не бъда оставен
да вярвам, че съм щастлив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослав Райчев Всички права запазени
Добре дошъл, ще те четем!
