mitoray (Мирослав Райчев)
5 1
3.01.2014 г., 19:14 ч.  

Водовъртеж 

  Поезия » Любовна
1111 0 9

 

  на И.

" Любов" ли да го нарека 

или пък  "сляпа похот”-

  внезапно придошла река, 

    отнесе ме със грохот.

 

Събори ме и ме влече навътре

 към някакъв водовъртеж

от образи и сцени мътни,

бълбукащи  във  луд кипеж .

 

Да викам или да потъвам бавно,

 над себе си загубил власт,

напуснал ежедневието равно,

превърнало ме в съхнещ храст.                                                                                                     

 

Изхвърлен някъде,полуудавен,

едва дишащ, но още жив,

защо  просто не бъда оставен

да вярвам, че съм щастлив!

© Мирослав Райчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Важното е да си щастлив! Харесах!
  • Най-добре тук да се изкажат колежките... и... не бързай, заради нeщо "напиращо отвътре" Миро, това няма да им хареса...
  • Благодаря на всички за насърчителното посрещане!Желая ви година на вдъхновение и то не една...!Съгласен съм ,че краят тромавее,просто бързах да облека напиращото отвътре с думи.А и опитът ми в тая област е все още нищожен.Но се чувствам окуражен да продължа...
  • Не си мисли,че си-бъди щастлив!За много години!
  • Ако това се води "еротична" поезия, значи ще взема да я захаресвам и нея! Добре дошъл, ще те четем!

    П.П.- За краят... Да, губи се ритъма, може да го пипнеш леко.
  • Хубаво начало.
    Краят ми се разклати нещо.
    Добре дошъл и от мен
  • Добре дошъл!
    Успех!
  • Казват - имало две беди в живота: едната е да си влюбен,
    другата – да не си влюбен.
    Е, тогава поне да изберем първата!
    Прочетох с удоволствие!
  • Добре дошъл, Мирослав! Добър дебют в сайта!
Предложения
: ??:??