на И.
" Любов" ли да го нарека
или пък "сляпа похот”-
внезапно придошла река,
отнесе ме със грохот.
Събори ме и ме влече навътре
към някакъв водовъртеж
от образи и сцени мътни,
бълбукащи във луд кипеж .
Да викам или да потъвам бавно,
над себе си загубил власт,
напуснал ежедневието равно,
превърнало ме в съхнещ храст.
Изхвърлен някъде,полуудавен,
едва дишащ, но още жив,
защо просто не бъда оставен
да вярвам, че съм щастлив!
© Мирослав Райчев Все права защищены