4 may 2010, 14:27

Воин

  Poesía » Otra
762 0 2

Самотен воин – скитник бял,

забулен, тайнствен, устоял

на хиляди жестоки битки,

върви по пътя опустял

 

и вече – много уморен,

замислен, леко разгневен

на времето, течащо бързо,

се взира с поглед навлажнен

 

и връща се в онези дни

на битки славни и могъщи,

на променените съдби,

на времената вездесъщи

 

и  там, на бойното поле,

пак води  хиляди мъже -

сурови, горди, непокорни,

громящи вражеските орди

 

и пътят пак е опустял

и скитникът е побелял,

но на суровото лице

усмивка грейва от сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....