4.05.2010 г., 14:27

Воин

764 0 2

Самотен воин – скитник бял,

забулен, тайнствен, устоял

на хиляди жестоки битки,

върви по пътя опустял

 

и вече – много уморен,

замислен, леко разгневен

на времето, течащо бързо,

се взира с поглед навлажнен

 

и връща се в онези дни

на битки славни и могъщи,

на променените съдби,

на времената вездесъщи

 

и  там, на бойното поле,

пак води  хиляди мъже -

сурови, горди, непокорни,

громящи вражеските орди

 

и пътят пак е опустял

и скитникът е побелял,

но на суровото лице

усмивка грейва от сърце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...