Самотен воин – скитник бял,
забулен, тайнствен, устоял
на хиляди жестоки битки,
върви по пътя опустял
и вече – много уморен,
замислен, леко разгневен
на времето, течащо бързо,
се взира с поглед навлажнен
и връща се в онези дни
на битки славни и могъщи,
на променените съдби,
на времената вездесъщи
и там, на бойното поле,
пак води хиляди мъже -
сурови, горди, непокорни,
громящи вражеските орди
и пътят пак е опустял
и скитникът е побелял,
но на суровото лице
усмивка грейва от сърце...
© Чавдар Всички права запазени