4 мая 2010 г., 14:27

Воин

763 0 2

Самотен воин – скитник бял,

забулен, тайнствен, устоял

на хиляди жестоки битки,

върви по пътя опустял

 

и вече – много уморен,

замислен, леко разгневен

на времето, течащо бързо,

се взира с поглед навлажнен

 

и връща се в онези дни

на битки славни и могъщи,

на променените съдби,

на времената вездесъщи

 

и  там, на бойното поле,

пак води  хиляди мъже -

сурови, горди, непокорни,

громящи вражеските орди

 

и пътят пак е опустял

и скитникът е побелял,

но на суровото лице

усмивка грейва от сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...