4 мая 2010 г., 14:27

Воин

760 0 2

Самотен воин – скитник бял,

забулен, тайнствен, устоял

на хиляди жестоки битки,

върви по пътя опустял

 

и вече – много уморен,

замислен, леко разгневен

на времето, течащо бързо,

се взира с поглед навлажнен

 

и връща се в онези дни

на битки славни и могъщи,

на променените съдби,

на времената вездесъщи

 

и  там, на бойното поле,

пак води  хиляди мъже -

сурови, горди, непокорни,

громящи вражеските орди

 

и пътят пак е опустял

и скитникът е побелял,

но на суровото лице

усмивка грейва от сърце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...