May 4, 2010, 2:27 PM

Воин

  Poetry » Other
759 0 2

Самотен воин – скитник бял,

забулен, тайнствен, устоял

на хиляди жестоки битки,

върви по пътя опустял

 

и вече – много уморен,

замислен, леко разгневен

на времето, течащо бързо,

се взира с поглед навлажнен

 

и връща се в онези дни

на битки славни и могъщи,

на променените съдби,

на времената вездесъщи

 

и  там, на бойното поле,

пак води  хиляди мъже -

сурови, горди, непокорни,

громящи вражеските орди

 

и пътят пак е опустял

и скитникът е побелял,

но на суровото лице

усмивка грейва от сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...