12 ago 2023, 9:40

Воин

  Poesía
479 1 1



на Атанас Атанасов

Той тръгна като неподкупен воин
и не погледна ни веднъж назад.
Една въздишка само се отрони.
Достойните не могат да мълчат...

Зад себе си, остави впечатления
за истинност и можене, и хъс...
Имаше си нужните умения.
Спечели, без да слага траен кръст.

В нова битка, утре ще се впусне,
защото воина, не може да стои.
Успех ще има, зная и предчувствам.
Можещият с можене върви.

Войната на живота е безкрайна
и всеки търси своето поле.
Добрите войни нямат своя тайна,
разчитат и на ум и на ръце.

Ако съдбата някога ни срещне,
за мен ще е признание и чест!
Благодаря, че бе до мен, човече!
Желая ти победи и прогрес...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми стиха. Поздравления и че думата "воин" е написана правилно, което за съжаление е вече рядкост в България. Почти всеки пише думата по този начин: "войн". 😃

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...