на Атанас Атанасов
Той тръгна като неподкупен воин
и не погледна ни веднъж назад.
Една въздишка само се отрони.
Достойните не могат да мълчат...
Зад себе си, остави впечатления
за истинност и можене, и хъс...
Имаше си нужните умения.
Спечели, без да слага траен кръст.
В нова битка, утре ще се впусне,
защото воина, не може да стои.
Успех ще има, зная и предчувствам. ...