на Атанас Атанасов

Той тръгна като неподкупен воин
и не погледна ни веднъж назад.
Една въздишка само се отрони.
Достойните не могат да мълчат...

Зад себе си, остави впечатления
за истинност и можене, и хъс...
Имаше си нужните умения.
Спечели, без да слага траен кръст.

В нова битка, утре ще се впусне,
защото воина, не може да стои.
Успех ще има, зная и предчувствам.
Можещият с можене върви.

Войната на живота е безкрайна
и всеки търси своето поле.
Добрите войни нямат своя тайна,
разчитат и на ум и на ръце.

Ако съдбата някога ни срещне,
за мен ще е признание и чест!
Благодаря, че бе до мен, човече!
Желая ти победи и прогрес...