Aug 12, 2023, 9:40 AM

Воин

  Poetry
472 1 1



на Атанас Атанасов

Той тръгна като неподкупен воин
и не погледна ни веднъж назад.
Една въздишка само се отрони.
Достойните не могат да мълчат...

Зад себе си, остави впечатления
за истинност и можене, и хъс...
Имаше си нужните умения.
Спечели, без да слага траен кръст.

В нова битка, утре ще се впусне,
защото воина, не може да стои.
Успех ще има, зная и предчувствам.
Можещият с можене върви.

Войната на живота е безкрайна
и всеки търси своето поле.
Добрите войни нямат своя тайна,
разчитат и на ум и на ръце.

Ако съдбата някога ни срещне,
за мен ще е признание и чест!
Благодаря, че бе до мен, човече!
Желая ти победи и прогрес...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми стиха. Поздравления и че думата "воин" е написана правилно, което за съжаление е вече рядкост в България. Почти всеки пише думата по този начин: "войн". 😃

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...